Община Долна баня
Местната власт
Животът

 

 

главна страница

Развитие на туризма

 

 

Развитие на туризма в община Долна баня – обща характеристика

1. ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ РЕСУРСИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ДОЛНА БАНЯ                                  

1.1. Географско положение.
Община Долна баня е разположена в югоизточната част на Софийска област. От север община Долна баня е оградена от южните склонове на Ихтиманска Средна гора,  на юг от Рилския масив,  на запад е затворена от планинската връзка между Средногорие и Рила-Широка планина, Шумнатица и Севдибежица. Между тези планини е разположена Долнобанската котловина, която има коритообразна форма с 520м и 680м абсолютна надморска височина. Основен дял от територията на общината попада между 600м и 1000м надморска височина. Планинският облик на релефа се отличава с верижно и стръмно спускащи се склонове, което ограничава до известна степен развитието на земеделието. Високите планински части в непосредствена близост и наличието на термални минерални извори в Долна баня са важна предпоставка за развитието на международния туризъм и особено на рекреативния („спа”) и на лечебния балнеологичен международен туризъм в перспектива. Ключово значение за развитие на туризма и особено на екотуризма има фактът, че значителна част от територията на община Долна баня е разположена в Национален парк „Рила”, който е най–големият национален парк в България и един от най-значимите в Европа, сертифициран от „ПАН ПАРКС”. Създаден е през 1992 г. с цел да се запазят естествените екосистеми, видовото разнообразие в региона, местообитанията на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти от неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. В Национален парк “Рила” са включени 4 резервата  - Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица, с обща площ 16.22 хил. ха (20% от територията на парка). Уникалната флора и фауна и богатството от ендемични видове определят високата му консервационна значимост. Паркът е местообитание на  растителни и животински видове, които фигурират в Европейския червен списък на животни и растения, застрашени от изчезване в света и Червената книга на България.
1.2. Климат.
Дълбоко разчлененият и хълмист характер на релефа, както и надморската височина играят важна роля за формирането на климата в общината. Поради разликата в надморската височина се наблюдават два вида климат – умерено-континентален и планински. Умерено-континенталният климат е характерен за земите под 1000 м надморска височина. В общината  това са земите около реките Марица, Очушница, Левица и Гуцалска. Тези земи представляват около 80% от територията на Общината. Котловинният характер на Долнобанското поле е условие за инверсионно охлаждане, на което се дължи и факта, че екстремните температури в общината са установени в ниските, а не по високите части. Температурният режим в котловината се характеризира със следните характеристики:                                                           
- средно януарската температура - 3?С;                                   
- средно юлска температура - 19?С;
- средно годишна температура- 9.1?С.
Преобладаващите ветрове през цялата година са северозападни. Най-силните ветрове духат през зимата /януари и февруари/ и в началото на пролетта. Разнообразните релефни форми обуславят промени в посоката на вятъра. Средногодишната валежна сума е около 600мм./кв.см, като най-голямо e процентно разпределение през лятото. Долнобанската котловина има относително по-малка валежна сума в сравнение с южните части на общината, което се дължи на дъждовната сянка, която хвърлят околните планини. Планинският климат обхваща земите с надморска височина над 1000м., които заемат южните части на общината. Тази част от територията на Долна баня се отличава с по-ниски температури, по-голяма облачност и валежи, устойчива снежна  покривка през зимата, висока относителна влажност и силни ветрове. Планинският климат обуславя по-хладна пролет, чист въздух и интензивна лечебна радиация.
1.3. Минерални извори и води.
В община Долна баня оттича един от най-мощните термоводоносни басейни в Рило-Родопската област и Средногорието. Долнобанският термален басейн се отличава с рязкото преобладаване на сулфатите и силна концентрация на калций. В микросъстава на водите изпъкват волфрама, германия, галия и стронция. Естествените проявления на басейна са термоминерални извори в Долна баня, а също така и при Пчелински бани, село Долна баня и Момин проход. Дезюнктивните тектонски нарушения стимулират инфилтрацията и дълбоката циркулация на водите, подхранващата зона на басейна. Термоминералният извор при гр. Долна баня е с дебит 17л/сек и Т?=62-65?С. През територията на общината протичат реките Марица, Очушница, Гуцалска и Гренадишка, което е добра предпоставка за развитието на земеделие /отглеждат се предимно ягоди, малини, картофи, а  в последните години и маслодайни култури/.
1.4. Гори
Растителността е представена предимно от земеделски култури, като се отличава със сравнително равномерно разпределение на земеделска земя и горски фонд /29 508 дка е общият размер на земеделската  площ в общината от общо 66 854 дка/. Характерна за територията на общината е богатата горска растителност /горският фонд е 32 570 дка  от територията, което е около 50% от територията на общината при среден дял за страната  37%/. Горската растителност е  представена от бор, ела, бук, дъб, топола, бреза и липа. Към 31.12.2005 г. общата площ на горския фонд възлиза на 30 289 дка, от която 9 916 дка е собственост на физически лица, 20 309 дка е собственост на община Долна баня и 64 дка - на други организации /предимно юридически лица/. Част от територията на Общината попада в природен резерват “Ибър”, който е част от национален парк ”Рила”. Резерватът съответства на първа категория защитена територия по IUCN, резерватът е включен в “Списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните на тях резервати”. Със заповед на МОСВ от 15.10.1999г резерват “Ибър” е прекатегоризиран от Народен в Национален парк ”Рила”.
1.5. Биоразнообразие.        
В община Долна баня 35,58% от площта е заета от земеделска територия, 30,97% от горски фонд, 3,05%  - урбанизирани територии, около 2% водни течения, 0,9% за добив на полезни изкопаеми, 0,5% за транспортни нужди. Характерът на флората се определя от вида на релефа - предимно полупланински, с надморска височина 640м и разположението на общината в Долнобанската  котловина. Котловинното дъно е добре заравнено и покрито с плодородни почви, което е предпоставка за развитието на растениевъдството.  Характерни видове за района са
- Иглолистни видове - бял бор, черен бор, обикновен смърч, обикновена ела, бяла мура, черна мура, зелена дугласка ела, европейска лиственица, смрика/хвойна/, клек. В парковете – секвоя, кедър, метасеквоя, криптомерия, сребриста ела/конколорна/, кипариси, туи;
- Широколистни  дървесни видове - летен и зимен дъб, благун, цер, червен американски дъб, бук/обикновен и източен/, бреза, тополи, бяла и черна елша, трепетлика, върби, дребнолистна, едролистна и сребролистна липа, акация, явор, клен, ясени, джанки, черница, конски кестен, обикновен кестен, гледичея, дрян /обикновен и кучи/, чашкодрян, офика, магнолия, гинко билбоа, аморфа, лавровишна;
- В парковете – платан /чинар/,каталпа, тамарикс, жив плет/птиче грозде/, чимшир, дървовидна ружа;
- Храсти - люляк, шипка, леска, глог, златен дъжд, боровинка, трънка, смрадлика, чашкодрян, лишеи, мъхове.        
Районът е известен с голямото разнообразие от билки, които са с високи целебни качества - бял и жълт равнец, жълт и червен кантарион, синя и жълта тинтява, иглика, зърнастец, теменуга, киселец, кукуряк, кърпикожух/есенен минзухар/, лайка, полски мак, синя метличина, мента, папрати, горско омайниче, медуница, копитник, минзухар, кокиче, съсънка, горска ягода и др. Гъбите са поминък за голяма част от малцинственото население. Типични представители на гъбите са ливадната печурка, полска и горска печурка, булка, пърхутка, манатарка, масловка, пачи крак, рижика, челядинка, млечница, мухоморка и др.
Фауната се отличава с голямо разнообразие. Характерни  представители на род Бозайници са белка, невестулка, лисица, вълк, мечка, дива свиня, сърна, сръндак, пор и язовец, а рода на земноводни е представен от дъждовника, змията и тритона. Районът разполага и с богато видово разнообразие на птици –глухар, лещарка, сокол, орел, лястовица, врабче, гугудка, врана, сойка, гълъб, особена гордост е наличието на големия брой щъркели /Общината е на първо място в страната  по броя на щъркелови гнезда през 1999г/. Често пъти децата имат възможността да се порадват на срещите си с катеричките, които са редовни обитатели не само на горите, но и на дръвчетата, намиращи се в града. Множеството рибари имат възможността да уловят бяла пъстърва, мряна, шаран, каракуда, червеноперка и раци, чистещи речните дъна. 
1.6. Околна среда.
Община Долна баня е със слаба антропогенна дейност и значително запазени екосистеми и природни забележителности. Такива са територията южно от гр. Долна баня, т.е. Северния дял на Рила планина, включеният в Национален парк “Рила” резерват “Ибър” и природните забележителности в този район. Запазени и в добро състояние екосистеми са в обособения курорт от национално и местно значение. Проучванията за състоянието на околната среда, основани на данните на РИОСВ-София сочат, че община Долна баня е един от екологично най-чистите райони в страната.
1.7. Демографско развитие.           
Демографското развитие на общината през последните години се обуславя от множество фактори, съпътстващи прехода към пазарна икономика.      Населението на община Долна баня, в състава на която се включва само гр. Долна баня, към 31.12.2005 г. възлиза на 4 736 души. Населението на общината е концентрирано главно в града, като формиращата се курортна зона “Долна баня” предстои в близко бъдеще да се развие като важен туристически център с постоянно живеещо в него население. Към м. януари 2006 г. относителният дял на населението в подтрудоспособна възраст е 21,07% от общия брой на населението на общината; относителният дял на трудоспособното население е 57,82%, а относителният дял на надтрудоспособното население възлиза на 20,71%. Към края на 2005 г. от населението на община Долна баня най-висок е делът на притежаващите средно образование – 30,4% /при средно 34,5% за страната/, следван от населението с основно образование – 27,07% /при 25,02% за страната/ и  от населението с под основно образование - 24,92% /при 16,75% за страната/. Жителите на общината с висше и полувисше образование са едва 3,56% и /при 2,66% за страната/.
1.8. Културно-историческо наследство и културни институции.
Дейностите в областта на културата се осъществявят от Образцово народно читалище”Рила”. Съгласно Закона за народните читалища то е традиционно самоуправляващо се културно–просветно сдружение, регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел изпълнява и културно просветни задачи. Неразделна част от читалището са неговата библиотека и читалня, както и културно-информационен център. Те са единствените на територията на общината. Библиотеката има книжен фонд от почти 33 000  тома. Културно-информационният център извършва различни информационни, просветни и технически услуги.
Към читалище ”Рила” са изградени художествени състави:
- детски клуб за фолклорни  песни
- детски състав за фолклорни танци
- детска читателска група за изучаване на местни традиции и обичаи
- детска вокална група „Сладък спомен”
В общината се полагат усилия за възстановяване и съхраняване на местните културни традиции и културното наследство. През 1989 г. Eкспертният съвет на Националния институт за паметници на културата е регистрирал 30 паметника. За съжаление в района няма сериозни археологически проучвания. В полите на източна Рила се намират останките на манастира „Св.Спас”, където днес се издига малък параклис. Подножието на Ихтиманската средна гора е приютило параклиса на нашата закрилница „Св.Петка”. До него блести с белотата си ново изградената черква „Света Петка”. В южната част на землището ни до Стария друм са открити средновековни селища, седем тракийски надгробни могили. В западна посока около връх Църквище също има руини от две стари крепости „Голямо и малко градище”, както и от две антични и късно антични селища. Запазени са части от античен и средновековен път, както и надгробни могили. В селището има паметници на културата, както и надгробни могили. В селището има паметници на културата, които са в различно състояние. Почти унищожени са „Старата община”, „Хамам”-ът, турската баня, Гешевата вила, Дебеляновата къща. Общинския съвет със свое решение е приел като цел възстановяване и реконструкция на културно-исторически  обекти, заложена в Мандатната програма  на община Долна баня.
1.9. Здравеопазване.
Здравеопазването в община Долна баня не е в добро състояние. Сградата на бившата поликлиника се нуждае от цялостен ремонт и ново медицинско оборудване. Особено важно е създаването на кабинет за спешна помощ. Най-близкото подобно звено се намира в град Костенец и разстоянието от 8 км. често е пречка за оказването на своевременна медицинска помощ. В системата на здравеопазването в общината работят 16 лекари и стоматолози. Осигуряването на лекарства се извършва от две аптеки, едната от които е общинска.
1.10. Образование.
Община Долна баня има добре развита и структурирана образователна структура. В Общината се намира СОУ“Неофит Рилски”,  Професионална гимназия ”Христо Ботев” и  обединено детско заведение “Юрий Гагарин”. В СОУ”Неофит Рилски” се обучават 531 ученика, обучаващи се в паралелки от първи до дванадесети клас. При обучението в горен курс са изградени профилирани паралелки с технологичен профил “Туризъм”. Училището разполага с достатъчен брой квалифицирани кадри. В професионална гимназия”Христо Ботев” се обучават общо 181 ученика в специалностите ”Лесовъд”, “Оператор в дървообработването”, “Оператор в шевно облекло”, “Горско стопанство и дърводобив”. Анализът на състоянието на образователната инфраструктура за община Долна баня показва едно сравнително добро осигуряване на образованието с материално-техническа база и квалифицирани кадри.
1.11. Спорт.
Инфраструктурата на спорта включва футболно игрище, закрити физкултурни салони в СОУ "Неофит Рилски" и ПГ "Христо Ботев", 9 басейни (2 от които са държавни, останалите са частни), баскетболни, футболни и хандбални площадки, тенис-корт и т.н. В бъдеще трябва да се насочат усилия за изграждане на спортни площадки. На територията на Общината е и Първото частно летище в България, започна изграждането и на голф комплекс. Международното Рали "България" преминава и през територията на  град Долна баня.

           
2.  АНАЛИЗ НА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА         ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ДОЛНА БАНЯ                   

2.1. Транспортна инфраструктура.
Географското разположение на община Долна баня я определя като важен кръстопът на пътищата, свързващи София и Пловдив. Стратегически важен за общината  е преминаващият през територията й второкласен път Е-82, осъществяващ връзка на общината с преминаващите през територията на страната ни два от петте Европейски Транспортни Коридори/ОЕТК№4 и ОЕТК№10/. Чрез второкласен път Е-82 на Изток общината осъществява транспортните връзки със съседната община Костенец, през територията на която преминава ОЕТК№10-Залцбург-Любляна-Загреб-Белград-Ниш-София-Пловдив-Истанбул, посредством които се осигуряват международните транспортни потоци между Европа, България и Турция, осигурявайки връзката между Европа и Азия. На Запад чрез второкласен път Е-82 Долна баня-Самоков, с отсечка от 4 км към к.к.”Боровец”, общината осъществява транспортните връзки със съседната община Самоков и посредством второкласен път Е-62 Самоков-Сапарева баня-Дупница, с ОЕТК № 4 – Дрезден/Нюрнберг-Прага-Виена/Братислава-Гьор-Будапеща-Арад -Констанца/ Крайова-София-Солун, посредством които се реализират транспортните потоци с Македония, Сърбия и Гърция.
Основното транспортно обслужване се осъществява по второкласен път Е-82. Състоянието на този автомобилен път е лошо. Има участъци които се нуждаят от ремонт вследствие на наводненията след обилните валежи/пропадане на част от пътя, свлачища и други/ през 2005г, по-голяма част от пътя няма необходимата носимоспособност на пътната настилка и не отговаря на съвременните завишени техническите изисквания за безопасност. В допълнение към това средствата които се отпускат за текущо и зимно поддържане на състоянието им са недостатъчни.Състоянието на пътната маркировка е в много лошо състояние и не гарантират безавариен превоз на пътници и товари. Второкласната пътна мрежа се стопанисва и поддържа от пътно управление гр. Долна баня, което е териториално звено на Изпълнителна агенция “Пътища”, и се грижи за състоянието на второкласната пътна мрежа. Финансирането на строително-ремонтните дейности се извършва от ИА “Пътища” в рамките на утвърдените програми.
Изградената общинска /четвъртокласна/ пътна мрежа е в лошо състояние, като нейната обща дължина е 26 км, с трайна настилка. Асфалтовите настилки са силно деформирани и не отговарят на нарасналите изисквания за съвременен бърз и безопасен транспорт. По пътните трасета на общинската пътна мрежа има изградени мостове, водостоци, подпорни стени, парапети които са в недобро състояние особено след споменатите наводнения през миналата 2005 г. Липсват необходимите пътни знаци, указателни табели и снегозащитни съоръжения. Не е извършвано опресняване на вертикалната маркировка, което създава опасност за движението. Лошо е състоянието на голяма част от банкетните ивици и отводнителните канали. Общото състояние на общинската улична пътна мрежа е лошо и се нуждае от основно изкърпване и подновяване. Уличната мрежа в това си състояние създава проблем при привличане на инвеститори и ще има негативни последици при развитието на туризма като основен приоритет  в Долна баня.
Особена гордост за Община Долна баня е първото частно сертифицирано училище за любители-пилоти, намиращо се на територията на общината. Летището се приема като една от местните атракции и има благоприятно влияние за настоящото и бъдещо развитие на община Долна баня като туристически курорт. 
Като цяло община Долна баня разполага с добре изградена, но амортизирана пътна мрежа. В следствие гореизложеното е целесъобразно спешното решаване на следните задачи:
- построяването на обходен 6/шест/ километров път, свързващ с. Костенец и курорт “Долна баня”;
- построяването на околовръстен път, които ще отклони основния трафик от автомобили преминаващи през централната част на град Долна баня;
- доизграждане, ремонт и поддръжка на общинската пътна мрежа, отговаряща на Европейските стандарти;
- реконструкция и ремонт на мост, свързващ гр. Долна баня със с.Пчелин /разположено в община Костенец/. 
           
2.2  Водоснабдителна и канализационна системи.
Главната водна артерия за района на община Долна баня е р. Марица. Изворната област на реката са двете Маричини езера под връх Манго в Рила планина при кота 2 378 м. Водосборният й басейн е 21 084 км2. Реките, събиращи водите си от високопланинските части на Рила и Западни Родопи са предимно със снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно-пълноводие през април, май и два минимума – зимен и летен. Водите на р. Марица се използват за задоволяване на различни нужди: в бита, промишлеността и в селското стопанство – за напояване. В поречието й са изградени редица хидротехнически съоръжения. Районът е слабо обилен на подземни води. Голяма част от тях са привързани към скалните комплекси, а някои контактуват с терасните води на р. Марица.
Водоснабдителна система.
Общината разполага с добри в качествено и количествено отношение водоизточници. Основен водоизточник за град Долна баня е речното водохващане от  река Марица, а курорт “Долна баня” се водоснабдява от река Бистрица. Водопроводната мрежа е изградена в по-голямата си част от етернитови тръби .Общата дължина на изградената водопроводна мрежа е около 50км, като от 2001г наличната водоснабдителна система обслужва 100% от населението на общината. Основен  проблем е силната амортизираност на наличната водопроводната система, на което се дължат големите загуби на вода/над 50% от общото количество вода/. Състоянието на водоснабдителните мрежи не е добро. Има необходимост от допълнително водоснабдяване, реконструкция и ремонт на водопроводната мрежа в община Долна баня. Необходимо е изработване на проект и изграждане на пречиствателна станция за питейни води с цел подобряване на социалната и екологична среда. Това би подобрило качеството и гарантирало количеството на необходимата за потребление вода и би имало икономически ефект за развитие на туризма и курортното дело в Общината. За целта е необходимо да се акцентира върху следните проблеми:
-    изграждане на водопровод с. Радуил – гр. Ихтиман, съвместно с община Ихтиман, която ще има приоритетна роля в реализирането на проекта;
-    за създаване на благоприятна обстановка за развитие на туризма в общината и курорт “Долна баня” е необходимо изграждането на вътрешна водопроводна мрежа в курорта;
-    третият основен проблем, който стои за решаване в община Долна баня е реконструкцията на водопроводните мрежи - частично и цялостно в гр. Долна баня. С реконструкцията ще се подобри качеството и количеството на подаваната вода и ще се намалят загубите, които от аварии по водопроводите е приблизително 50%. Необходимо е да се използват нови технологии при реконструкцията и се вложат проводи и части от висококачествени и екологично чисти материали, с висока водопроводност, срок на експлоатационна годност и безопасни за здравето на хората.
- изграждане на пречиствателна станция за питейно-битовите нужди на община Долна баня.
Канализационна мрежа.
Канализационната мрежа в община Долна баня е с обща дължина 28 км и от 2001г. обслужва цялото население на общината. Няма изградени събирателни колектори и пречиствателни съоръжения, което води до заустване на отпадните води директно в р. Марица. Предвид сравнително малката амортизация на около 80 % от общата канализационна мрежа, нейното състояние може да се определи като добро. Останалата част от около 20% се нуждае от основен ремонт и реконструкция. Ето защо се предвижда:
- изграждането на пречиствателна станция, което ще спомогне за опазване чистотата на един от екологично най-чистите райони в България и ще има благоприятно влияние при бъдещото развитие на туризма през периода 2007-2013г.;
- канализация на курорт “Долна баня”;
- изграждане на канализация и корекция на дере в кв.15 по действащия ЗРП на града.2.3. Енергийна инфраструктура.
Община Долна баня се захранва с електроенергия от републиканската енергийна система чрез районната електрическа подстанция в Долна баня. Тази подстанция понижава напрежението на магистралната енергопреносна мрежа от 110кV на 20кV и осигурява електрозахранване със средно напрежение на районните трансформаторни постове в общината. Електрозахранването на отделните потребители е изпълнено с въздушни линии, подземни кабели и смесено. Електроразпределителната мрежа за средно и ниско напрежение се стопанисва и поддържа от подрайон Долна баня, подразделение на “Електроразпределение София” ЕАД. Общината разполага с необходимите трафопостове, въздушни и кабелни линии, съответстващи на потребностите на населението, промишлените предприятия, административните учреждения, социалните заведения и други стопански обекти. Техническото състояние на съоръженията и линиите от електроразпределителната мрежа отговаря на изискванията за  сигурно и качествено електрозахранване. На територията на общината са в експлоатация 13 трафопоста, в т.ч.11 в стоманобетонни постройки и 2 мачтови с обща инсталирана мощност 3 440 kVA. Като цяло община Долна баня разполага с добре изградена енергопреносна система, но е необходимо да бъдат активизирани усилията за газификация на град Долна баня.

2.4. Телекомуникации. Съобщителната инфраструктура е представена от технически съоръжения и мрежи, чрез които се осъществява далекосъобщения, пощенски услуги, предаване на радио и  телевизионни предавания. Далекосъобщенията на територията на Общината са представени от телефонни и телеграфни услуги, приема се и сигнала  на мобилните оператори. Съобщителната мрежа в община Долна баня е териториално отнесена към ТВД - Самоков. Съобщителната мрежа в общината  е добре развита, през 2005 г. се обслужват над 1300 телефонни абоната. Автоматичната телефонна централа/А29/ позволява автоматични селищни, междуселищни и международни телефонни разговори, но не позволява използването на съвременните информационни технологии. Недоброто качество на телефонните връзки, повишаването на цените на междуселищните телефонни разговори накара голяма част от  населението да се откаже от услугите на БТК. На територията на Долна баня се приема сигнала на два мобилни оператора - Мобилтел и Глобул, като от услугите на мобилните оператори се ползва около 80% от населението на общината. Приоритет за ръководството на общината е подобряването на този вид услуги и по-точно изграждането на цифрова централа и подобряване качеството и достъпа на Интернет връзката. Пощенското обслужване на територията на община Долна баня се осъществява от ПТТС-Долна баня - клон на Софийско ТП на “Български пощи” АД, като пощенските услуги са на сравнително добро ниво и обслужват цялото население на Общината. Според покриваните територии обхватът на пощенското обслужване е 100%.

3. АНАЛИЗ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ И ПРОБЛЕМИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ДОЛНА БАНЯ

В община Долна баня съществуват редица природни и културни дадености, които представляват добра основа за икономически успешно и устойчиво развитие на различни форми на туризъм. В Общинската програма за развитие 2007-2013г. визията на общината е свързана с развитието на туризма като основен приоритет на община Долна баня. Общината разполага с богат потенциал за съчетаване на културен и природен туризъм през цялата година. Тук се намират паметниците на културата с местно значение, църкви, археологически останки от крепости, селища и др.паметници, които могат да бъдат посещавани от туристите. Мястото на част от територията на общината в национален парк ”Рила” и двете туристически хижи също дават предимство за развитие на екотуризма  и ловния туризъм. Наличието на минерални извори, свързва бъдещето на общината с балнеология и рекреационен туризъм. Сериозни инвестиции могат да се направят в селския  туризъм. Съществуващата читалищна сграда, както и конферентните зали в някои от хотелите дават възможност за организиране на конгресен туризъм.        
Община Долна баня и прилежащият  район  разполагат с изкючително добър потенциал за развитието на разнообразни форми на туризъм. Благоприятните климатични фактори, уникалното съчетание на потенциала от термоминерални водни ресурси с непосредствената близост до к.к. “Боровец” и до столицата, наличието на природни и исторически забележителности създават предпоставки за целогодишно развитие на отдиха, спорта и туризма.
Централно място в досегашното и бъдещото развитие на туризма и курортното дело заема функционирането на курорт “Долна баня”. През седемдесетте и осемдесетте години той се разширява екстензивно, относително некоординирано и практически само чрез изграждането на ведомствена почивна база. През периода 1985 – 1989 г. се реализират редица комплексни проучвания и частично проектиране за комплексното изграждане на Национален рекреативен и балнеологичен курорт с потенциал за превръщането му в международен туристически център. Промяната на икономическата обстановка в страната и най-вече рязкото западане на системата за организиран отдих обуславят постепенното западане на преобладаващата част от  ведомствените почивни станции в курорт “Долна баня”.
Към настоящият момент на територията на общината е развит планинския туризъм. Неговото развитие се обуславя от местоположението на Долна баня в Рила планина, непосредствената близост до курорт Боровец, Национален парк “Рила”, като част от територията на общината попада в резервата ”Ибър”. Местното туристическо дружество “Ибър” съществува от 1902г; предлага зимни и летни лагери, екскурзионни летувания и зелено училище в хижа “Гергиница” /създадена през 1976г/. Лагеруващите могат да ползват ски влек, хандбално и волейболно игрище. По проект на програма ФАР „Развитие на българския екотуризъм” стартира проектът “Екозона за отдих и туризъм Долна баня”, който предвижда подобряване състоянието на двете общински хижи – Гергиница и Венетица, както и изграждане на екопътека, свързваща хижите с връх Ибър. Проектът се изпълнява от община Долна баня, съвместно с туристическото  дружество “Ибър”.
Институции и фирми, предлагащи нощувки: На територията на общината се намират:
- Мотел “Долна баня”, предлагащ около 40 легла, включително и луксозни стаи, 70 места за хранене, басейн, сауна и фитнес;
- Хотелски комплекс - вилно селище “Кедър”, включващ 40 легла в 9 самостоятелни луксозни вили с възрожденска архитектура, механа-ресторант с 80 места за хранене, басейн, конферентна зала;
- Хотел „Природа” предлага общо 26 легла, 60 места за хранене, басейн и чудесен парк; 
- Почивна станция на МВР „Секвоя”. Тя е изградена на 202 600 кв.м; включва 152 легла, при застроена площ от 2 106 кв.м и разгърната застроена площ от 3 286 кв.м.;
- Почивна станция “Бистрица”. Тя е изградена на 57 500 кв.м; включва 300 легла, при застроена площ от 1 656 кв.м и разгърната застроена площ от 2 302 кв.м. През последните години функционира епизодично.;
- Почивна станция на Авиокомпания “Балкан”. Тя е изградена на 9 241 кв.м; включва 60 легла, при застроена площ от 180 кв.м и разгърната застроена площ от 380 кв.м.;
Маркетинг и реклама. Местната власт в Долна баня работи за популяризиране на района като туристическа дестинация. Направена е Интернет страница на Общината на български и английски език. По проект “Изграждане на екозона за отдих и туризъм в Долна баня” на територията на общината  се предвижда изграждане на туристически информационен  център, а по проект “Увеличаване на младежката заетост” се възстановява сградата на  музея. На фирмено ниво почти всички разчитат на реклама чрез клиентите си. Една от фирмите се рекламира със свой собствен сайт, с общ сайт, с рекламни брошури,  работа с туроператор. Ясно е желанието на фирмите, заети в туристическия бранш за включването им в туристически пакет при взаимно изгодни условия със съдействието и партньорството на местната власт.

 

 
2000-07 DILDEsign-studio