Паметници на културата
С протокол № 35/23.11.1989г. на Архитектурната комисия при Експертния съвет на Националния институт за паметници на културата е одобрен актуализиран списък на паметниците на културата в гр. Долна баня.
Малко се знае за древната история на долнобанския край, макар че със сигурност топлите извори са привличали тук хора още от праисторически времена. До сега няма и сериозни археологически проучвания.
Има сведения, че могилите на югозапад от гр. Долна баня са от края на бронзовата епоха (1300-1100г. пр. н. е.).Твърди се, че по горното течение на Марица са живели тракийските племена „беси”.
В подножието на Източна Рила, близо до стария “горен друм” се намират останките от старото селище ”Венетица”, 7 тракийски надгробни некропола с 27 могили и 3 самостоянелни надгробни могили. В западна посока около вр. “Църквище” има руини от две стари крепости.Едната, известна днес като “Голямо Градище”, в миналото е била крепостта „Кючук чаир”.Заедно с портата „Траянови врата” и Самуиловата крепост /над с.Костенец/ трите са били погранични крепости на Първата българска държава.В крепостта „Голямо градище” е имало изграден храм в чест на Св. Иван Рилски Чудотворец, а зад крепостта „Малко градище” – женски скит „Св. Петка”. В тази посока за запазени останки от две антични и късноантични селища, части от античен и средновековен път и надгробни могили.
Освен останките от древните селища, пътища и античните могили като паметници на културата с местно значение са обявени и различни сгради:
- осем къщи в гр. Долна баня /само две от тях са използваеми и в добро състояние/.
- старото училище, чието изграждане е започнало през 1879г. и е първият обществен строеж в селището след Освобождението.Сградата е реставрирана и превърната в музей, който в последното десетилетиена ХХ век е разрушен, предстои възстановяването му.
- хамамът (банята). Минералният извор е привличал около себе си хората още от дълбока древност, но сериозни разкопки не са правени. Към 1700г. Радослав от Костенец построява баня, която макар и в недобър вид, е запазена до днес.
Църквите на Общината
Свещенникът на гр. Долна баня - свещеноиконом Пламен Димитров представя църквите на селището така: “Четири са стълбовете, четирима са покровителите на вяра и духовна упора в нашия град; четири са и печатите, запечатили миналото, за да го има настоящето; четири са и светилниците, които ни сгряват и са жалон, на който, ако се уповаваме, ще ни има вовеки.Не можем да кажем, че товя са паметници, защото паметникът е обелиск, спомен от миналото, а най- удачно е да ги наречем непресъхващи реки на вярата.”
Според географското си разположение църквите са:
Храм “Света Парашкева Петка Българска”
Скитът “Света Петка” е възникнал при пренасяне мощите на Светицата за гр. Търново.Участващите в шествието пренощували в подножието на планината при крепостта “Малко Градище”.На сутринта на мястото бликнал извор с целебна вода, съществуващ до днес.Около аязмото възникнал женски скит с параклис, където хората търсели изцеление.През Руско-турската война той бил разрушен. Малко след Овобождението благочестиви християни изградили молитвена стая.През 1938г. с труда и средствата на долнобанци е изградена тухлена масивна стая, която се посещава и днес. В нея няма място за олтар и духовниците не могат да извършват Света Божествена литургия. Така възниква идеята да се построи храм. Основите са положени през 2001г.
На 08.05.2005г. храмът е тържествено осветен.
Всеки ден мало и голямо извървява пътя към своя храм “Света Петка”, търсейки чрез вярата помощ и изцеление.
Оброчище и храм „ Свети ВеликомъченикГеорги”
Оброчището “Свети Великомъченик Георги” се намира в двора на СОУ „Неофит Рилски”.
Преди да бъде разрушена от турците най- голямата махала на долнобанци - “Венетица”, дворът на училището е бил гробищен парк.Оттогава като символ на героизма и спомен за удавеното в кръв селище останал каменен кръст.Около него на 6-ти май всяка година хората освещавали своите курбани.След 1945г. кръстът е преместен в двора на храм “Успение на Пресвета Богородица” и курбаните вече се благославяли там на църковния празник “Успение на Пресвета Богородица”.По- късно възниква идеята в двора на църквата да бъде изграден по-малък храм “Св. Великомъченик Георгий”, който да бъде използван каго храм през зимата и като неделно училище. Храмът е осветен през 1992г. с полагане на мощи от Свети Великомъченик Харалампий.
През 2001г. каменният кръст с литийно шествие е върнат в двора на СОУ “Неофет Рилски”.
Храм “Успение на Пресвета Богородица”
Будни, добри християни са били жителите на с. Долна баня.След 1860г. те започват да събират средства и да търсят възможност да изградят православен храм. Баба Милка Стайкова дарява своята къща с дворното си място за църква и училище. Църквата е градена през нощта.Част от иконите са рисувани от Димитър Зогравски. Макар, че нямала камбанария, тя не била вградена в земята, както повелявали турските закони, знак на непреклонността на долнобанци.
На 30.10.1870г. храмът бил осветен от Негово Високопреосвещенство Доситей Самоковски.
Построен преди 135г. и днес той е един от най- красивите храмове на Българската православна църква.
Манастир “Свето Възнесение Господне”
В полите на Източна Рила на запад от острия рид Сакарджа се намира Възнесенският манастир “Свети Спас”.Около V век римският император Костанций Хлор основал град на свое име, който борзо станал един от най- големите градове на Римската империя / намирал се на територията на днешните “Вили Костенец” /. Манастирът “Възнесение Господне” възникнал по това време като резиденция на Костенския митрополит. В него кипял богат духовен живот до ХIV век.
През времето на цар Иван Шишман Костенечкото деспотство е било силно.
Известен е неговият деспот Янкул Черньо.След превземането на Констанция от турците, оцелялото население се скрило зад дебелите манастирски стени. Дълго се отбранявали хората, но турците превзели манастира. Загинал храбрият деспот. Останалите закрилници успели да сторят две неща, които се помнят: изнесли книгите и ценностите на манастира и ги проводили до Атон и погребали войводата си в гробницата на основателя на манастира.
През 1660г. по пътя си към Якоруда, ордата на Караимам Хасан Ходжа опожарила всичко по пътя си. Останали само руини.
През Х VIII век местното население издействало ферман от Високата порта за възстановяване на манастирските килии.
Според преданието един от турските чифликчии открил на мястото пред манастира полуобгоряла икона на Свети Архидякон Стефан и я подарил за “българска джамия”. Оттогава всяка година признателните долнобанци празнуват своя празник “Възнесение Господне”.