приемни дни | кмет | новини | е-услуги | галерия | контакти

Ден на града

Официалният празник на Община Долна баня е денят на Възнесение Господне - Спасов ден.

Празнуна се на 40-я ден след Великден в четвъртък.
На този ден пред очите на много свои последователи Христос се въздигнал от Елеонската планина към небето.

Празникът на Община Долна баня е свързан с Възнесенския манастир “Св. Спас”, чийто останки се намират на 4 км. от града в курорта Долна баня. Говори се, че тук Бог рано излял по долината “Спасова вода” (Божа вода), която потекла от мястото, където е бил манастирът. Много столетия той е бил символ на вяра, просвета и закрила за населението. Разрушен е от турците през 1660 г.
След Освобождението на Бългания от турско робство църковното настоятелство на тогавашното село Долна баня се обърнало към проф. Кръстьо Миатев, който през 1924-1925г. извършил частични разкопки на манастира и открил основите на древния храм. Върху тях е изграден малък параклис, осветен на 29 май 1927г., датата, на която тогава се е празнувал Спасов ден. Оттогава до ден днешен на ливадите пред параклиса долнобанци и гостите на града празнуват своя празник със събор и кръшни хора.

По традиция жителите на Долна баня честват празника на своя град със събор в подножието на величествената Рила край руините на историческия манастир „Св. Спас” в курорта Долна баня. Хилядно множество от хора излизат на зелените поляни. Няма къща в Долна баня, в която да не се пазят и до днес пожълтели снимки в семейния албум, запечатали опънатите дълги трапези върху шарени черги и бохчи с насядали около тях празнично пременени деца и родители. Под звуците на оркестър до късно след обяд на зелената поляна се вият традиционно големите Спасовденски хора.
Всяка година съборът започва с Божествена света литургия и водосвет за здраве и благоденствие в църквата „Св. Спас”. На този ден долнобанци и техните гости почитат и паметта на предците, дали свидна дан за запазване на християнската вяра и българската народност. Припомнят се светлите страници от историята и героичната борба на местното население срещу османските нашественици през далечната 1372 година и опитите за помохамеданчването му през 17 век. По време на църковната служба и събора се отдава и заслужена почит към геройски загиналия последен защитник на манастира-крепост “ Свети Спас “ - деспота-войвода Янкул Черню, който предвождал местното население в борбата му с войската на Балабан паша. След 7-дневна обсада на манастира-крепост и последният защитник - деспотът-войвода паднал убит. След сражението монашеското братство го погребало в манастирския храм, където и днес е неговата гробница.